Терапевтични области

Кашлица

Кашлицата е важен защитен рефлекс. Тя се предизвиква от дразнене на дихателните пътища и действа като защитна функция на организма за прочистване на дихателните пътища от дразнители като прах, патогени, вредни вещества или чужди тела. Кашлицата е често срещан симптом и при различни заболявания - при някои по-леки, като обикновена настинка, бронхит, но и при някои по-сериозни, като пневмония, астма, тромби или течност в белия дроб. Кашлицата може да се класифицира по продължителност (остра/подостра/хронична) или по това дали е свързана с отделяне на слуз/храчки (влажна или продуктивна) или не (суха или непродуктивна). Обикновено дихателните пътища произвеждат малко количество слуз, която ги поддържа влажни и образува тънък слой, който покрива вътрешността на бронхите. При респираторни инфекции обаче слузта може да се образува в големи количества, да стане много жилава и да е трудно изкашлянето на храчките. Ако това се случи, може да помогне втечняването на секретът, за да може той да бъде отведен от дихателните пътища и да се улесни дишането. Лекарствата, които подпомагат това се наричат муколитици и отхрачващи средства. От друга страна, при суха кашлица не се отделя слуз. Затова сухата кашлица може да се лекува с лекарства, които потискат рефлекса за кашляне.